Страхът във твоя сън 2

Когато страхът ти навън пропълзи
и вместо в съня ти наяве стои,
тогава е страшно - и без пълнолуние
страхуваш се денем и нощ до безумие.

Внезапно се стряскаш от шумове разни,
котката черна на съседа те дразни,
преследват те още цял куп суеверия,
подкова изгуби, дето вчера намери я.

Вещица виждаш в съседката стара,
мислиш си как ли вари си отвара
от кокали разни и жабешко бутче.
Ах, как пък те дразни нейното куче!

На върколак то много ти прилича
и няма смисъл да го отричаш -
по пълнолуние често го виждаш
да ходи и души хорския добитък.

А старата циганка, дето минава
с бакъра, метлите, които продава -
какви ли мълви тя магии и клетви,
от които косите ти стават заплетени?

И тъй си стоиш ти скрит зад прозорец,
и тъй ти минава животът - затворен.
Далече от злото уж, скрито-покрито,
забравил за цели, живот и мечтите.

И тъй се изнизват - ден подир ден.
Внезапно откриваш - календарът сменен...