Вещица

Разпилява косите ми вятъра,
шепне билето тъмни слова,
а в казана бълбука отварата,
черна котка мяука в нощта.
Тъмни клони поклаща дъба
на гората в магичния център,
тайни думи безспирно мълвя,
заклинания бели и черни...
Нечий сън се започва сега.
Нечий сън ще се сбъдне наяве.
И ще доведе утринта
за когото е моята отвара...

Подредих си косите от вятъра.
И изгоних си черната котка.
Да не плаша със заклинания
любовта на живота си...