Смъртта като представление

Днес репетирах смъртта си.
Приготвих си шишенце хапчета.
Косите по възглавката прострях си,
поръсих бузите си с бледни прахчета,
и нощница ефирна си избрах,
в тон, разбира се, с чаршафа,
писмо предсмъртно на компютъра набрах,
но тонерът на принтера се скапа.
И чашата с водата не забравих,
оставих я наблизо на тоалетката,
и псевдо-завещание направих,
макар да нямам много в сметката.
И с туй привърши моето приготовление:
костюм, декори - всичко е идеално.
Остана само представлението -
да умра реално...