Когато дойде времето и аз
да си отида тихо от света
/дано е тихо, че със своя глас
квартала доста мога да смутя/,
дано да нямам време за разчет,
не искам да си правя аз анализ,
защото ми е доста ясно, че
ще съм доволна от живота си едва ли.
Когато дойде времето и аз
да се преселя някъде на друго място
/а то гаранция, че има дотогаз
не ще получа, мене ми е ясно/,
не искам някой да реве за мен,
не искам някой да ми се разстройва,
защото тъй ил инак в някой хубав ден
и аз все трябваше да съм покойник.
Когато дойде моят сетен час
/дано е бързо, дан' са мъча,
че болка не понасям аз/,
спомнете си, че съм била
и весела, и недобра,
но важното ли е това?
Аз просто съм била жена...
А кой как иска да ме помни...
Нима ще разбера? :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар