Завещание

Днес реших да ида на гледачка.
Уж да открия любовта...
А то пък - от играчка - плачка.
Налегнала ме болестта...
Завещание реших да пиша,
да се не карат след смъртта ми,
макар какво ли ще оставя -
два гоблена от мама,
килим от баба и скрин от стринка,
от дядо някаква картинка,
сервиз от леля,
и, разбира се, апартамента.
И се зачудих на кого
какво ли да оставя...
Два племенника имам само.
И как нещата да деля?
И тъй, замислена, заспах...
Събудих се на сутринта.
В кабинета на доктора влетях
и казах му за болестта.
А той пък... смях...
А аз от срам умрях...
И тъй, не писах завещание.
За себе си оставих
скромното си състояние.